Нашият патрон – Иван Вазов Патриарх на българската литература Иван Вазов (1850 – 1921) е една от най-значимите личности в българската култура и духовност. Роден на 27 юни (9 юли) 1850 г. в град Сопот, той израства в семейство, което цени знанието и родолюбието. Още в ранна възраст Иван Вазов проявява интерес към литературата и прави първите си поетични опити. Образова се в Сопот, Калофер и Пловдив, а по-късно пребивава и в Румъния, където се включва активно в живота на българската емиграция и публикува свои произведения с патриотична насоченост. След Освобождението се утвърждава като водещ български писател. Неговото творчество обхваща почти всички литературни жанрове – поезия, проза и драма. Сред най-известните му произведения са „Под игото“, „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“ и „Чичовци“. Иван Вазов посвещава живота си на българското слово и на възпяването на родината, народа и неговите борби за свобода. Той е не само велик писател, но и общественик, като заема длъжността министър на народната просвета. Наречен още приживе „народен поет“, Вазов остава в историята като символ на българския дух, родолюбие и стремеж към просвета. Умира на 22 септември 1921 г. в София, оплакан от цяла България, но неговото творчество продължава да вдъхновява поколения българи.
